Преследване на рецензията на Sound Podcast-лично пътешествие през свят на музика
Когато писателят и подкастър Кирк Флаш беше дете през 90-те години, едно от известните момчета в неговото учебно заведение в Лондон стартира да прави танц в детската площадка-„ тип див безредие на танца, който никой не може да се разпознава. „ Безплатен Нелсън Мандела “ се трансформира в ушен червей за младата мълния, макар че нямаше визия какво значат думите или от кое място са пристигнали.
Но по-късно той открива, че татко му е имал истинския запис от 1984 година „ Безплатен Нелсън Мандела “, от двуцветната група The Specials (известна още като Special Aka) и че това е една от най-известните и въздействащи протестни песни на своето време. Banned in South Africa, where the anti-apartheid campaigner and politician Nelson Mandela had been imprisoned since 1962, the song became a hit around the world, adding to the pressure on the South African government to release him, which it did in 1990.
In an episode of Chasing the Sound, a series in which songs from around the world are a springboard for stories about music, Flash uses “Free Nelson Mandela ” as the starting point for следствие на Южна Африка и неговия културен живот. „ Какво беше трайното завещание на цялата тази независимост на южноафриканската музика? “ - пита той. Неговият блян го води от възхода на Апартейд до градовете Соуето, където музиката и творчеството обезпечават излаз за черно население, живеещо в беднотия, и където Квайто, музикален род, който слети хип-хоп с Dancehall и Blow-Tempo House Beats, излязъл при започване на 90-те години. Това от своя страна води флаш към Moonchild Sanelly, диво занимателен реализатор със сини кожи от Порт Елизабет, най-известен с посетители на „ Моята мощ “ на Бионсе, и на GQOM и Amapiano, и двата подроди на южноафриканската танцова музика.
Flash е отличен хазаин, харизматичен и цялостен с духовитост, което употребява, който употребява отличен хазаин, харизма и цялостен с духовитост, който употребява, който употребява отличен хазаин, харизматичен и цялостен с разкриване на това, който употребява отличен хазаин, харизма и цялостен с духовитост. Както подсказва заглавието, има медно качество на тези епизоди, което се усеща извънредно и непринудено. Всеки от тях стартира с ария и въпрос, от който Flash просто следва носа си, без чувство къде може да се озове. Друг епизод го намира да кара с другари към Ибиса, слушайки „ Бамболео “ на Gipsy Kings, парче фламенко поп, който има корени в мароканската просвета. Това изпраща Flash на странствуване в мароканска танцова музика, фестивалната сцена, която се появи към нея, и арабски език рап.
флаш пакетира доста в тези 40-минутни документални филми. Заедно с шерването на персонални истории и откриването на музика, която слушателите евентуално няма да са чували преди, той дава исторически и геополитически подтекст. Музикалните подкасти с толкоз необятна инспекция са изчезващо рядко, не на последно място, тъй като са скъпи за правене и обезпечаването на музикален клирънс може да бъде комплициран. Може би заради тази причина преследването на звука е малко, включващо единствено четири епизода. Можем единствено да се надяваме, че Flash ще направи още малко.
